7.12.2024 г., 18:18

Безсъници

288 2 1

БЕЗСЪНИЦИ

 

„И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си...”

                        Никола Вапцаров

 

… животът е едно черпаче сол,

което няма как да стане захар,

на мен не ми е нужен ореол,

че черквицата да ми бъде стряха,

 

каил съм и на сухец вдън дори,

ако порой небето ми изпрати,

и моята звездица да гори

в дълбоките небесни необяти,

 

да се събудя, да напиша стих

за моите отминали Марии,

назаем дето взех, си го платих,

ведно със всички чужди вересии,

 

ужасно е – да се родиш поет! –

един обречен редник във пехота,

такъв живот живях, че занапред

ми трябват – да го пиша, три живота,

 

а Бог е стипца! – няма да даде,

или ще ги даде ужасно къси...

И аз ви пиша – от немай къде! –

когато нощем крадна от съня си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...