goredoly (Миглена Цветкова)
407 2915
7 ago 2008, 20:03

Безсъници 

  Poesía
712 0 23

Едно небе в краката ми се срути.

Една земя във мен не оцеля.

Едно небе - с молби едва дочути.

Една земя - със хиляди слънца.

 

Едно дете проплака жадно в мене.

Един голям човек ме разруши...

И две ръце... Ръце така студени

във мен с горещи нокти впи.

 

Един живот безсмислен ме преследва.

Една съдба отчаяно крещи.

Слепецът в мен болезнено проглежда -

проклева ме със стъклени очи.

 

Една надежда много надълбоко

събужда се от вечния си сън

и иска да отлитне нависоко -

от мене търси пътя си навън.

 

Едно условие със уговорка

ми казва: ,,Подпиши се тук!"

Завързва мисълта ми на осморка,

копнежа ми разбива с чук.

 

Едно дете все още непорасло в мене

понякога усмихва се щастливо.

Детето в мен - във тебе е стаено

и иска да узнае, че е живо.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??