Безсъници
Едно небе в краката ми се срути.
Една земя във мен не оцеля.
Едно небе - с молби едва дочути.
Една земя - със хиляди слънца.
Едно дете проплака жадно в мене.
Един голям човек ме разруши...
И две ръце... Ръце така студени
във мен с горещи нокти впи.
Един живот безсмислен ме преследва.
Една съдба отчаяно крещи.
Слепецът в мен болезнено проглежда -
проклева ме със стъклени очи.
Една надежда много надълбоко
събужда се от вечния си сън
и иска да отлитне нависоко -
от мене търси пътя си навън.
Едно условие със уговорка
ми казва: ,,Подпиши се тук!"
Завързва мисълта ми на осморка,
копнежа ми разбива с чук.
Едно дете все още непорасло в мене
понякога усмихва се щастливо.
Детето в мен - във тебе е стаено
и иска да узнае, че е живо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
