29 mar 2007, 22:12

Безсъние

  Poesía
921 0 4
 
               Безсъние

Безсънната ми нощ е пак за теб...
въздишка от тъга,
тъга от спомен - спомени безчет.

Сълзите идват след това.

Сълзите идват да измият
целувките ти топли от лицето ми:
сънят приканвам,за да скрия
красивия ти образ във сърцето си.

Нощта ми пак е птица без покой...
И всичко е тъма.
Тъма от спомен - спомени безброй.

Сълзите идват след това.

Сълзите идват да припомнят
за парещи устни - за твоите.
Сънят не идва да помогне
очите да заспят - без твоите.

И будният ми сън ще е за теб,
сълзи ще дойдат след това,
ще пръскат мъка и болка навред.
Ала след тях... изгрява светлина!

Сълзите ще пресъхнат като дъжд
и като бебе в скут на майка ще заспя.
И ще ми мине някак отведнъж...

Лъчите идват след нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...