29.03.2007 г., 22:12

Безсъние

917 0 4
 
               Безсъние

Безсънната ми нощ е пак за теб...
въздишка от тъга,
тъга от спомен - спомени безчет.

Сълзите идват след това.

Сълзите идват да измият
целувките ти топли от лицето ми:
сънят приканвам,за да скрия
красивия ти образ във сърцето си.

Нощта ми пак е птица без покой...
И всичко е тъма.
Тъма от спомен - спомени безброй.

Сълзите идват след това.

Сълзите идват да припомнят
за парещи устни - за твоите.
Сънят не идва да помогне
очите да заспят - без твоите.

И будният ми сън ще е за теб,
сълзи ще дойдат след това,
ще пръскат мъка и болка навред.
Ала след тях... изгрява светлина!

Сълзите ще пресъхнат като дъжд
и като бебе в скут на майка ще заспя.
И ще ми мине някак отведнъж...

Лъчите идват след нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Леонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...