Безсъние... 2

12 abr 2021, 21:34

Poesía » Del paisaje, Otra

133 1 2

Безсъние... 2

Нощта притихнала от нежност

звезди небрежно разпиля

и тая звездна безметежност

върху Земята се разля...

И разлюлявят ме мечтите

със аромат на светъл грях

и тръгвам да обходя дните,

в които бавно остарях...

И мисълта ми не заспива,

и чопли във душата тя,

а въгленче от нея живо

разпалва яростно нощта...

И пламват чувства отживяни,

Страстта отново е пожар,

а аз – богат със толкоз рани

щастлив съм, с Болката мака́р...

... и по – щастлив съм щом съм буден

отколкото в прекрасен сън,

което значи, че съм влюбен

и затова се скитам вън...

20.03.2021.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.