Apr 12, 2021, 9:34 PM

Безсъние... 2 

  Poetry » Landscape, Other
134 1 2

 

Безсъние... 2

 

Нощта притихнала от нежност

звезди небрежно разпиля

и тая звездна безметежност

върху Земята се разля...

 

И разлюлявят ме мечтите

със аромат на светъл грях

и тръгвам да обходя дните,

в които бавно остарях...

 

И мисълта ми не заспива,

и чопли във душата тя,

а въгленче от нея живо

разпалва яростно нощта...

 

И пламват чувства отживяни,

Страстта отново е пожар,

а аз – богат със толкоз рани

щастлив съм, с Болката мака́р...

 

... и пощастлив съм щом съм буден

отколкото в прекрасен сън,

което значи, че съм влюбен

и затова се скитам вън...

 

20.03.2021.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??