Безсъние... 2
Безсъние... 2
Нощта притихнала от нежност
звезди небрежно разпиля
и тая звездна безметежност
върху Земята се разля...
И разлюлявят ме мечтите
със аромат на светъл грях
и тръгвам да обходя дните,
в които бавно остарях...
И мисълта ми не заспива,
и чопли във душата тя,
а въгленче от нея живо
разпалва яростно нощта...
И пламват чувства отживяни,
Страстта отново е пожар,
а аз – богат със толкоз рани
щастлив съм, с Болката мака́р...
... и по – щастлив съм щом съм буден
отколкото в прекрасен сън,
което значи, че съм влюбен
и затова се скитам вън...
20.03.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
