Безсъние

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

2 oct 2009, 11:36

Poesía » De amor

566 0 4

Obra no adecuada para menores de 18 años

Целувах две нектарени зърна,

с език разгарях влажно лоно.

Астарта диво виеше снага,

Едем умората прогони.

Помня, стенеше с гръб към мен,

а после се изтягаше щастлива,

но след минута, с разтворени бедра,

обвиваше ме мълчаливо.

И, като властна амазонка,

препускайки на своя кон,

достигаше до връх мечтан -

за много - недостигнат трон.

Накрая сладко се протегна,

до мен усмихната заспа.

А аз...

аз започнах да рисувам.

без дъх останал и слова.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.