Безсъние
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Целувах две нектарени зърна,
с език разгарях влажно лоно.
Астарта диво виеше снага,
Едем умората прогони.
Помня, стенеше с гръб към мен,
а после се изтягаше щастлива,
но след минута, с разтворени бедра,
обвиваше ме мълчаливо.
И, като властна амазонка,
препускайки на своя кон,
достигаше до връх мечтан -
за много - недостигнат трон.
Накрая сладко се протегна,
до мен усмихната заспа.
А аз...
аз започнах да рисувам.
без дъх останал и слова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
