През тънкият процеп на пердета...
Луната се вмъкваше в стаята
всяка вечер...
Тършуваше в мислите ми,
като разбойник,
дошъл да ограби сънят ми...
Търсеше нещо пикантно,
нещо скандално!
Търсеше нещо,...да я държи будна...
Уморена след толкова нощи...
Не намери нищо такова
и тихо заспа до мене...
На другият ден...
не искаше да бъде Луна...
Искаше да е Слънце!...
Valentina Mitova©
18/07/2020
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados