11 sept 2009, 17:15

Безсънна нощ

Poesía

945 0 1

Защо изгряваш, слънце?

Защо отново идват в мене мислите за нея?

И отново болката позната в мен се ражда.

А онази песен?!

Не! Сърце, не слушай ти!

Това бе нашата песен.

О, душа! Търпи, търпи - и това ще мине.

Повтарям вече четиринадесети месец.

И копнежът тъй познат...

О! И ти ли, спомен сив?!

Моля те, иди си там!

Болка, болка!

Само ти подсказваш, че съм още жив...

Ервин Даутев Дрейк

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0