11 sept 2009, 17:15

Безсънна нощ

Poesía

941 0 1

Защо изгряваш, слънце?

Защо отново идват в мене мислите за нея?

И отново болката позната в мен се ражда.

А онази песен?!

Не! Сърце, не слушай ти!

Това бе нашата песен.

О, душа! Търпи, търпи - и това ще мине.

Повтарям вече четиринадесети месец.

И копнежът тъй познат...

О! И ти ли, спомен сив?!

Моля те, иди си там!

Болка, болка!

Само ти подсказваш, че съм още жив...

Ервин Даутев Дрейк

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0