Защо изгряваш, слънце?
Защо отново идват в мене мислите за нея?
И отново болката позната в мен се ражда.
А онази песен?!
Не! Сърце, не слушай ти!
Това бе нашата песен.
О, душа! Търпи, търпи - и това ще мине.
Повтарям вече четиринадесети месец.
И копнежът тъй познат...
О! И ти ли, спомен сив?!
Моля те, иди си там!
Болка, болка! ...