Sep 11, 2009, 5:15 PM

Безсънна нощ

  Poetry
939 0 1

Защо изгряваш, слънце?

Защо отново идват в мене мислите за нея?

И отново болката позната в мен се ражда.

А онази песен?!

Не! Сърце, не слушай ти!

Това бе нашата песен.

О, душа! Търпи, търпи - и това ще мине.

Повтарям вече четиринадесети месец.

И копнежът тъй познат...

О! И ти ли, спомен сив?!

Моля те, иди си там!

Болка, болка!

Само ти подсказваш, че съм още жив...

 

Ервин Даутев Дрейк

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ервин Даутев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...