11.09.2009 г., 17:15

Безсънна нощ

Поезия

943 0 1

Защо изгряваш, слънце?

Защо отново идват в мене мислите за нея?

И отново болката позната в мен се ражда.

А онази песен?!

Не! Сърце, не слушай ти!

Това бе нашата песен.

О, душа! Търпи, търпи - и това ще мине.

Повтарям вече четиринадесети месец.

И копнежът тъй познат...

О! И ти ли, спомен сив?!

Моля те, иди си там!

Болка, болка!

Само ти подсказваш, че съм още жив...

Ервин Даутев Дрейк

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0