8 mar 2006, 17:57

Безсънници

  Poesía
929 0 5

Безсънници очите ми избодоха
и наранени и болящи  са.
Сълзи душата разскъсана лекуваха
за теб и мен...за нашето безвремие.
А ти си сянка на мечтите ми отминали
сегашна болка и утрешно събуждане.
Докоснах се до теб и твоето "Обичам те"
а моето го изживях без глас.
А може би си малко прав...
ний няма да се срещнем в този свят,
а в някой друг,където няма сълзи
след нас и между нас......
...............
Ще те достигна ли?
Дано да няма там
безсъници...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...