Тази нощ, бодлива като кактус,
настръхнало заби се във сърцето!
Остави ме безсънна да съм както
луната върху свода на небето...
Обърканите мисли протестират -
не искат да са нощни стражи,
но болките от упреци не спират -
превземат и безсънието даже!
Тази нощ е много неудобна –
стиска ме почти като обувка,
на любовта ни много е подобна –
изминахме години без милувка!...
Имам смелост и ще я прекрача,
утрото с душата си жадувам.
Тази нощ не искам да заплача –
силна съм, но скромно съществувам!
© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados