Oct 22, 2009, 10:01 PM

Безсънно

  Poetry » Love
1.6K 0 18

 

 

Тази нощ, бодлива като кактус,
настръхнало заби се във сърцето!
Остави ме безсънна да съм както
луната върху свода на небето...

Обърканите мисли протестират -
не искат да са нощни стражи,
но болките от упреци не спират -
превземат и безсънието даже!

Тази нощ е много неудобна –
стиска ме почти като обувка,
на любовта ни много е подобна –
изминахме години без милувка!...

Имам смелост и ще я прекрача,
утрото с душата си жадувам.
Тази нощ не искам да заплача –
силна съм, но скромно съществувам!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...