дакота (Дакота)
152 364
26 may 2007, 9:18

безсънно 

  Poesía
904 0 8

Изгаряща любов - ръждив букет от огъня
в безсънието,  над листа натежало...
Във неувереност блуждае погледът ми

с неутолимото желание за цялост...
По покривите на една едничка истина,
по стъпките  на свят безсилно бледен,
към утрото, надвиснало във мислите,
че изборът е между бяло-черното...
Какво от това,  че изгреви надничат

с упойващите аромати на очакването,
когато любовта е само лист от книгата,

разкъсвана от всяко разминаване...

И срещу теб вървя, главата си  навела

(сълзите ми на са добро начало...)

Незащитена съм от идващото падане -
през бягството ли пак ще се спасявам?...

С въздишките нахвърляни във разказ,

сред капките човешко безразличие -

в мълчание събуждам се нерадостна

и не откривам нищо по-различно...

Зелени са очите на копнежите,

но гаснат  във тревата на покоя.

Вървя с походката на тихото изчезване,

с усещането... че умира пролет...

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??