безсънно
Изгаряща любов - ръждив букет от огъня
в безсънието, над листа натежало...
Във неувереност блуждае погледът ми
с неутолимото желание за цялост...
По покривите на една едничка истина,
по стъпките на свят безсилно бледен,
към утрото, надвиснало във мислите,
че изборът е между бяло-черното...
Какво от това, че изгреви надничат
с упойващите аромати на очакването,
когато любовта е само лист от книгата,
разкъсвана от всяко разминаване...
И срещу теб вървя, главата си навела
(сълзите ми на са добро начало...)
Незащитена съм от идващото падане -
през бягството ли пак ще се спасявам?...
С въздишките нахвърляни във разказ,
сред капките човешко безразличие -
в мълчание събуждам се нерадостна
и не откривам нищо по-различно...
Зелени са очите на копнежите,
но гаснат във тревата на покоя.
Вървя с походката на тихото изчезване,
с усещането... че умира пролет...
© Дакота All rights reserved.
