8 ago 2013, 18:01

Безсънно

  Poesía
969 1 13

Не ми се спи. Не спуска се сънят
над клепките, с вечерната прохлада.
В омайващата, нежна тъмнина
ми свирят рой щурчета серенада.

Загръщат ме воали топлина.
Сиянието бледо на звездите,
отнася ме към приказна страна
и с будните ми сънища се скита.

Завръщат се пак мислите към теб.
В очакване на топлите ти длани,
пак пращам ти по вятъра куплет -
като неясен порив да остане

в съня ти, да ти прати див копнеж
по сладостта на жарките ми устни,
в очите ми да искаш да се спреш,
косите самодивски да разпуснеш...

Не, тази нощ май няма да заспя.
На изгрева с усмивката се сливам
и с първите лъчи без глас шептя
"в прегръдките ти искам да заспивам".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...