rosy88 (Росица Младенова)
56 179
28 ene 2012, 12:51

Безсънно 

  Poesía » Otra
830 0 8

Една тъжна жена заваля

като дъжд от сърцето ми.

А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.

Светна чист този град сред несбъднати кестени.

В неродени треви - слънцето се покри.

Рой светулки кръжаха цяла нощ булевардно.

Тя допиваше каничка с тъмно кафе.

По-ранена от птица догаряше бавно,

стиснала през умората чифт рамене.

 

Беше времето раждала,

преди още да знаем,

преди още да помним

кои сме били...

 

Една тъжна жена

изваля от сърцето ми.

После  нежното слънце

 с дъга я зави.

 

 2006г

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??