rosy88 (Росица Младенова) rosy88 (Росица Младенова)
11 56
Jan 28, 2012, 12:51 PM

Безсънно

  Poetry » Other
958 0 8

Една тъжна жена заваля

като дъжд от сърцето ми.

А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.

Светна чист този град сред несбъднати кестени.

В неродени треви - слънцето се покри.

Рой светулки кръжаха цяла нощ булевардно.

Тя допиваше каничка с тъмно кафе.

По-ранена от птица догаряше бавно,

стиснала през умората чифт рамене.

 

Беше времето раждала,

преди още да знаем,

преди още да помним

кои сме били...

 

Една тъжна жена

изваля от сърцето ми.

После  нежното слънце

 с дъга я зави.

 

 2006г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Младенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • rosy88 (Росица Младенова)
    rosy88 (Росица Младенова)
    Той не е
    съзтезателен кон
    макар често
    конкурси
    да му организират.

    Смъртта пука големия балон.
    Стихът е жив.
    Поетите умират.
  • EvaFilth (Eva Filth)
    EvaFilth (Eva Filth)
    Рядко се среща подобен талант! Напълно съм съгласна с Младен, относно засенчването А и стихът е наистина оригинален и различен!
  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    Пъстра дъга - след роса...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Стихотворението ти е много хубаво, Росица! Засенчва творбите на много авторки в този сайт /лично мнение/.
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Хубаво е

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0