28 янв. 2012 г., 12:51
Безсънно
Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри.
Рой светулки кръжаха цяла нощ булевардно.
Тя допиваше каничка с тъмно кафе.
По-ранена от птица догаряше бавно,
стиснала през умората чифт рамене.
Беше времето раждала,
преди още да знаем,
преди още да помним
кои сме били...
Една тъжна жена
изваля от сърцето ми.
После нежното слънце
с дъга я зави.
2006г
© Росица Младенова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Рядко се среща подобен талант! Напълно съм съгласна с Младен, относно засенчването
А и стихът е наистина оригинален и различен! -
Пъстра дъга - след роса...
-
Стихотворението ти е много хубаво, Росица! Засенчва творбите на много авторки в този сайт /лично мнение/.
-
Хубаво е
-
Благодаря ви Магдалена и Моника, за милите думи
-
прекрасно стихотворение...
поздравявам те, Росица..
най-сърдечно. -
Красиво е много красиво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
съзтезателен кон
макар често
конкурси
да му организират.
Смъртта пука големия балон.
Стихът е жив.
Поетите умират.