28.01.2012 г., 12:51 ч.
Безсънно
Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри.
Рой светулки кръжаха цяла нощ булевардно.
Тя допиваше каничка с тъмно кафе.
По-ранена от птица догаряше бавно,
стиснала през умората чифт рамене.
Беше времето раждала,
преди още да знаем,
преди още да помним
кои сме били...
Една тъжна жена
изваля от сърцето ми.
После нежното слънце
с дъга я зави.
2006г
© Росица Младенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Рядко се среща подобен талант! Напълно съм съгласна с Младен, относно засенчването
А и стихът е наистина оригинален и различен! -
Пъстра дъга - след роса...
-
Стихотворението ти е много хубаво, Росица! Засенчва творбите на много авторки в този сайт /лично мнение/.
-
Хубаво е
-
Благодаря ви Магдалена и Моника, за милите думи
-
прекрасно стихотворение...
поздравявам те, Росица..
най-сърдечно. -
Красиво е много красиво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
съзтезателен кон
макар често
конкурси
да му организират.
Смъртта пука големия балон.
Стихът е жив.
Поетите умират.