Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри.
Рой светулки кръжаха цяла нощ булевардно.
Тя допиваше каничка с тъмно кафе.
По-ранена от птица догаряше бавно,
стиснала през умората чифт рамене.
Беше времето раждала,
преди още да знаем,
преди още да помним ...