Безсънно
Една тъжна жена заваля
като дъжд от сърцето ми.
А животът ú тихо и сръчно асфалтът изми.
Светна чист този град сред несбъднати кестени.
В неродени треви - слънцето се покри.
Рой светулки кръжаха цяла нощ булевардно.
Тя допиваше каничка с тъмно кафе.
По-ранена от птица догаряше бавно,
стиснала през умората чифт рамене.
Беше времето раждала,
преди още да знаем,
преди още да помним
кои сме били...
Една тъжна жена
изваля от сърцето ми.
После нежното слънце
с дъга я зави.
2006г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Младенова Всички права запазени
А и стихът е наистина оригинален и различен!
