25 may 2008, 1:08

Безсъновен храм 

  Poesía
671 0 14
От дълго време се затварям
в нощите на своя безсъновен храм.
Молитвата на грешница си промълвявам,
но дори надеждата ми е в капан.
И сянката ми се прегърби в мислене,
без глас остана след дълго, но нечуто викане.
От самотност е лицето ми помръкнало,
не познало даже себе си, сега е чуждо на обичане.
Недоразказани и не доизживяни спомени,
препънати надничат в тъжното си отражение.
Но недоразбрани са покрити с омерзение,
а колко се кълняха в своето вдъхновение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??