face04 (Таня Кирилова)
163 3746
25.05.2008 г., 1:08 ч.

Безсъновен храм 

  Поезия
636 0 14

От дълго време се затварям

в нощите на своя безсъновен  храм.

Молитвата на грешница си промълвявам,

но дори надеждата ми е в капан.

 

И сянката ми се прегърби в мислене,

без глас остана след дълго, но нечуто викане.

От самотност е лицето ми помръкнало,

не познало даже себе си, сега е чуждо на обичане.

 

Недоразказани и не доизживяни спомени,

препънати надничат в тъжното си отражение.

Но недоразбрани са покрити с омерзение,

а колко се кълняха в своето вдъхновение.

 

Душата ми, разпъната във отчуждение,

боли ме от оковите на тленната ми същност.

Но от слабост, никога неизповядана,

от раните си стене, останала почти е без дихание.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??