Отново ще се съживя и там,

където теб те няма,

ще пръскам огнени искри...

И спомените ще запаля...

И нека всичко да гори...

А после пак ще се събудя

и ще си мисля, че сънувам

щастлив живот, а всъщност приказка,

размазана от моите желания...

Недовършена, но вечно истинска,

аз в думите ти ще изтлея,

ще се преструвам на безсмислена,

но вътрешно ще се засмея...

Иска ми се да не бях сънувала...

И пак прозрачна, но усмихната

ще се разлея по брега

на твоето море утихнало,

забравила за миг света...

След залеза, преди сълзите ми,

със тебе ще стоим прегърнати,

а краят ще е много близо...

Не можем ли да бъдем истински?