Отново ще се съживя и там,
където теб те няма,
ще пръскам огнени искри...
И спомените ще запаля...
И нека всичко да гори...
А после пак ще се събудя
и ще си мисля, че сънувам
щастлив живот, а всъщност приказка,
размазана от моите желания...
Недовършена, но вечно истинска,
аз в думите ти ще изтлея,
ще се преструвам на безсмислена,
но вътрешно ще се засмея...
Иска ми се да не бях сънувала...
И пак прозрачна, но усмихната
ще се разлея по брега
на твоето море утихнало,
забравила за миг света...
След залеза, преди сълзите ми,
със тебе ще стоим прегърнати,
а краят ще е много близо...
Не можем ли да бъдем истински?
© Ивона Иванова All rights reserved.