Jan 25, 2011, 3:07 PM

Безтегловност

  Poetry » Love
592 0 0

Отново ще се съживя и там,

където теб те няма,

ще пръскам огнени искри...

И спомените ще запаля...

И нека всичко да гори...

 

А после пак ще се събудя

и ще си мисля, че сънувам

щастлив живот, а всъщност приказка,

размазана от моите желания...

 

Недовършена, но вечно истинска,

аз в думите ти ще изтлея,

ще се преструвам на безсмислена,

но вътрешно ще се засмея...

Иска ми се да не бях сънувала...

 

И пак прозрачна, но усмихната

ще се разлея по брега

на твоето море утихнало,

забравила за миг света...

 

След залеза, преди сълзите ми,

със тебе ще стоим прегърнати,

а краят ще е много близо...

Не можем ли да бъдем истински?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....