Безтегловност

17 sept 2007, 23:09

Poesía

479 0 2

1995 г.

Убивайки в зародиш всички пориви,

затваряйки очи пред пролетта,

останал насаме със самотата

вглъбен във своя собствен фанатизъм

умираш бавно, методически, нарочно.

Сърцето ти безмилостно те моли,

но ти - железен до себеотричане,

изпълнен със преглътнати обиди,

с разпънати на кръст красиви жестове

и оковани във вериги нежни чувства,

убиваш него, себе си и мен.

Дали пък не вървиш срещу съдбата?

Дали пък не вървиш срещу природата?

А той, първичния инстинкт, набъбва в себе си

и дращи по стените на душите ни,

жадувайки за утоляване на жаждата.

Трептящи мисли ме извеждат в безтегловност

и бедният ми, неутрален мозък

допуска в безвъздушното пространство

да излетят красивите ми чувства

и плавайки по всички измерения

да търсят твоето изгубило се "Аз"!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2007-09-18T10:02:14+03:00

"А той, първичния инстинкт, набъбва в себе си

и дращи по стените на душите ни,

жадувайки за утоляване на жаждата."

Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-17T23:59:59+03:00

Хубав стих, Цвети!Красивите чувства и слова те носят на крилете си.С обич.