Безтегловност
1995 г.
Убивайки в зародиш всички пориви,
затваряйки очи пред пролетта,
останал насаме със самотата
вглъбен във своя собствен фанатизъм
умираш бавно, методически, нарочно.
Сърцето ти безмилостно те моли,
но ти - железен до себеотричане,
изпълнен със преглътнати обиди,
с разпънати на кръст красиви жестове
и оковани във вериги нежни чувства,
убиваш него, себе си и мен.
Дали пък не вървиш срещу съдбата?
Дали пък не вървиш срещу природата?
А той, първичния инстинкт, набъбва в себе си
и дращи по стените на душите ни,
жадувайки за утоляване на жаждата.
Трептящи мисли ме извеждат в безтегловност
и бедният ми, неутрален мозък
допуска в безвъздушното пространство
да излетят красивите ми чувства
и плавайки по всички измерения
да търсят твоето изгубило се "Аз"!
© Цвети Пеева All rights reserved.
