7 feb 2010, 11:58

Безтегловност

  Poesía
799 0 1

 

                                    В безтегловност когато се намираш,         

                                     когато виждаш, че бавно умираш,   

                                  се питаш - защо пропилях младостта...!

                                   Ето, аз бавно умирам, излита душата,         

                                     но не намира покой, родил съм се

                                        на този свят в мир и надежда...

                               Аз сам пропилях  младостта и живота си!

                              Защо не се протегнат ръцете ви за помощ?!

                                 Помогнете ни сега, на мен и моите братя

                                по съдба, не ни оставяйте на тежката съдба.

                                     Да бъдеш никой в тоз лъжовен свят...!

                                         Защо светът така се промени...?

                                       Защо има толкова болка и сълзи...?

                                         Ние бяхме безащтитни деца...

                                                … SOS - SOS…

                                     Крещят нашите изгубени души,

                                    но кой, кой ще ни чуе, кой над нас

                                               ще се смили...?!

                                               … SOS - SOS...

                                         Защо не ни опазите сега...?

                                     Нека над децата някои да бди,

                                       те са бъдещето на света...!!!

                                      Кажете не, не на наркотика...!

                                  В безтегловност когато се намираш,

                                   когато виждаш, че бавно умираш...

                      се питаш - защо пропилях младостта и живота си...?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...