В безтегловност когато се намираш,         

                                     когато виждаш, че бавно умираш,   

                                  се питаш - защо пропилях младостта...!

                                   Ето, аз бавно умирам, излита душата,         

                                     но не намира покой, родил съм се

                                        на този свят в мир и надежда...

                               Аз сам пропилях  младостта и живота си!

                              Защо не се протегнат ръцете ви за помощ?!

                                 Помогнете ни сега, на мен и моите братя

                                по съдба, не ни оставяйте на тежката съдба.

                                     Да бъдеш никой в тоз лъжовен свят...!

                                         Защо светът така се промени...?

                                       Защо има толкова болка и сълзи...?

                                         Ние бяхме безащтитни деца...

                                                … SOS - SOS…

                                     Крещят нашите изгубени души,

                                    но кой, кой ще ни чуе, кой над нас

                                               ще се смили...?!

                                               … SOS - SOS...

                                         Защо не ни опазите сега...?

                                     Нека над децата някои да бди,

                                       те са бъдещето на света...!!!

                                      Кажете не, не на наркотика...!

                                  В безтегловност когато се намираш,

                                   когато виждаш, че бавно умираш...

                      се питаш - защо пропилях младостта и живота си...?!