7.02.2010 г., 11:58

Безтегловност

794 0 1

 

                                    В безтегловност когато се намираш,         

                                     когато виждаш, че бавно умираш,   

                                  се питаш - защо пропилях младостта...!

                                   Ето, аз бавно умирам, излита душата,         

                                     но не намира покой, родил съм се

                                        на този свят в мир и надежда...

                               Аз сам пропилях  младостта и живота си!

                              Защо не се протегнат ръцете ви за помощ?!

                                 Помогнете ни сега, на мен и моите братя

                                по съдба, не ни оставяйте на тежката съдба.

                                     Да бъдеш никой в тоз лъжовен свят...!

                                         Защо светът така се промени...?

                                       Защо има толкова болка и сълзи...?

                                         Ние бяхме безащтитни деца...

                                                … SOS - SOS…

                                     Крещят нашите изгубени души,

                                    но кой, кой ще ни чуе, кой над нас

                                               ще се смили...?!

                                               … SOS - SOS...

                                         Защо не ни опазите сега...?

                                     Нека над децата някои да бди,

                                       те са бъдещето на света...!!!

                                      Кажете не, не на наркотика...!

                                  В безтегловност когато се намираш,

                                   когато виждаш, че бавно умираш...

                      се питаш - защо пропилях младостта и живота си...?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...