29 ago 2006, 14:35

Безумен зов 

  Poesía
631 0 3
Фас догаря в пепелника
и гледа ме трезво чаша с уиски,
а чух от някъде някой да вика:
"Аз искам с теб да сме си близки!"

Мен ли зове в безлунната нощ
тоя странник, потеглил без брод?
А откъде ли намерил е мощ
обич да търси в тоя живот...

Ех, пътнико, наивен и незрим,
лесно с теб ще сме си близки,
но държи ме тук цигарен дим
и чака ме преполовеното уиски...

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми,Боби!
    Поздрави!
  • "..А откъде ли намерил е мощ
    обич да търси в тоя живот..."

    Хареса ми!
    От мен /5/.
  • Силната страна на този текст е внушението за състоянието на героя, което се съпреживява и от читателя, а това е авторово постижение от висока класа. По силата на това обстоятелство текстът може съвсем успешно да се причисли към екзистенциалното направление в литератулата. Съдържателно стихотворението е много добре балансирано. В стилно отношение в първия куплет може да се внесе малка корекция за постигане на пълно благозвучие.
    Стихът има достойнството на завършено авторово произведение и не се нуждае от основно прередактиране. Анулирам поставената двойка която е израз на воюващо невежество.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??