Aug 29, 2006, 2:35 PM

Безумен зов

  Poetry
815 0 3
Фас догаря в пепелника
и гледа ме трезво чаша с уиски,
а чух от някъде някой да вика:
"Аз искам с теб да сме си близки!"

Мен ли зове в безлунната нощ
тоя странник, потеглил без брод?
А откъде ли намерил е мощ
обич да търси в тоя живот...

Ех, пътнико, наивен и незрим,
лесно с теб ще сме си близки,
но държи ме тук цигарен дим
и чака ме преполовеното уиски...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми,Боби!
    Поздрави!
  • "..А откъде ли намерил е мощ
    обич да търси в тоя живот..."

    Хареса ми!
    От мен /5/.
  • Силната страна на този текст е внушението за състоянието на героя, което се съпреживява и от читателя, а това е авторово постижение от висока класа. По силата на това обстоятелство текстът може съвсем успешно да се причисли към екзистенциалното направление в литератулата. Съдържателно стихотворението е много добре балансирано. В стилно отношение в първия куплет може да се внесе малка корекция за постигане на пълно благозвучие.
    Стихът има достойнството на завършено авторово произведение и не се нуждае от основно прередактиране. Анулирам поставената двойка която е израз на воюващо невежество.
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...