29.08.2006 г., 14:35

Безумен зов

Поезия

817 0 3

Фас догаря в пепелника
и гледа ме трезво чаша с уиски,
а чух от някъде някой да вика:
"Аз искам с теб да сме си близки!"

Мен ли зове в безлунната нощ
тоя странник, потеглил без брод?
А откъде ли намерил е мощ
обич да търси в тоя живот...

Ех, пътнико, наивен и незрим,
лесно с теб ще сме си близки,
но държи ме тук цигарен дим
и чака ме преполовеното уиски...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми,Боби!
Поздрави!

2006-08-30T11:40:11+03:00
megans (Магдалена Василева)

"..А откъде ли намерил е мощ
обич да търси в тоя живот..."

Хареса ми!
От мен /5/.

2006-08-30T10:25:46+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Силната страна на този текст е внушението за състоянието на героя, което се съпреживява и от читателя, а това е авторово постижение от висока класа. По силата на това обстоятелство текстът може съвсем успешно да се причисли към екзистенциалното направление в литератулата. Съдържателно стихотворението е много добре балансирано. В стилно отношение в първия куплет може да се внесе малка корекция за постигане на пълно благозвучие.
Стихът има достойнството на завършено авторово произведение и не се нуждае от основно прередактиране. Анулирам поставената двойка която е израз на воюващо невежество.
Поздрав!

2006-08-29T17:58:21+03:00