Безумно

20 ene 2011, 16:16

Poesía » De amor

549 0 2

В очите ти безбрежни ще отплавам

към незнайна никому страна,

ще греба с пълни шепи, докато намеря

зрънце мъничко - душа.

Ще поливам с много обич,

със усмивка ще го грея,

като слънцето високо в небеса, докато отрасне

и превърне се в пламък - любовта.

И щом достигна аз сърцето, ще се спра,

ще остана там, докато на лицето

има споделена радост и по мъничко - тъга.

Ума ти леко ще разбъркам

и в корема ти ще сложа пеперуди, пърхащи с крила,

че някой някога достигал ли е края

на това безумно чудо-дъга!

Не се плаши, когато в нечии очи откриеш

портрета ти, рисуван с мечта,

просто приеми това за знака

да потърсиш в него ти – ключа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LeChevalier (Тошко)

2011-01-20T23:06:54+02:00

Ами, на идейно ниво може би има стойност, но на ниво звучене може и много по-добре. Пиши и чети малко класика
Van4ita (Ваня Павлова)

2011-01-20T22:38:42+02:00

Моля напишете кометар, мълчанието не показва дали написаното има стойност. Благодаря!