Безумно
В очите ти безбрежни ще отплавам
към незнайна никому страна,
ще греба с пълни шепи, докато намеря
зрънце мъничко - душа.
Ще поливам с много обич,
със усмивка ще го грея,
като слънцето високо в небеса, докато отрасне
и превърне се в пламък - любовта.
И щом достигна аз сърцето, ще се спра,
ще остана там, докато на лицето
има споделена радост и по мъничко - тъга.
Ума ти леко ще разбъркам
и в корема ти ще сложа пеперуди, пърхащи с крила,
че някой някога достигал ли е края
на това безумно чудо-дъга!
Не се плаши, когато в нечии очи откриеш
портрета ти, рисуван с мечта,
просто приеми това за знака
да потърсиш в него ти – ключа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Павлова Всички права запазени
