Безумно влюбен в нея

Тя е лед и скреж, и хладна вечер. 
Тя е Януари и мълчи. 
Тя е златна и зелена и кърви в червено,  а пък ти си морско син, сребрист и толкова далече... 

Ти си юли - 
млад, изпълнен с надежди,
а пък тя е млада, но е тъй студена... 
/тя навярно помни своя юни - свиреп в лятната одежда/

Тя е златен листопад, жена, капризна есен. 
Тя е градската мъгла.
А пък ти я гледаш отдалеч и с тъга, присъща само на любовна песен. 

Ти си люлякови нощи и луни, ти си тихите минути,
горещници и хладните реки. 
А пък тя е края на септември,
красива е, но е студена и вали.