Oct 12, 2019, 4:07 PM  

Безумно влюбен в нея

  Poetry » Love
1.5K 0 0

 

Тя е лед и скреж, и хладна вечер. 
Тя е Януари и мълчи. 
Тя е златна и зелена и кърви в червено,  а пък ти си морско син, сребрист и толкова далече... 

 

Ти си юли - 
млад, изпълнен с надежди,
а пък тя е млада, но е тъй студена... 
/тя навярно помни своя юни - свиреп в лятната одежда/

 

Тя е златен листопад, жена, капризна есен. 
Тя е градската мъгла.
А пък ти я гледаш отдалеч и с тъга, присъща само на любовна песен. 

 

Ти си люлякови нощи и луни, ти си тихите минути,
горещници и хладните реки. 
А пък тя е края на септември,
красива е, но е студена и вали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...