29 nov 2022, 6:45

Безусловно 

  Poesía » De amor
277 4 13

И така реших безусловно накрая:

чувствата си да оставя безутешни.

Каквото е било, едва ли ще узная, 

след годините на епохални грешки.

Това,че живях в нашата епоха, 

не е доказан още смъртен случай.

Нима от всяка следваща строфа,

душата ми тръгва с бистър ручей?

И все пак,нещо в нея тихо стърже...

Кому съм тръгнал да се обяснявам?

Дните,след нощите умират бързо. 

А нощите са тайнство на забравата.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!
  • let it go... da ne заглушаваме бистрия ручей - знаеш, колкото ти е дадено да знаеш, има успокояващо въздействие стиха ти
  • Благодаря за коментарите и оценките, Пепи, Елка и Лидия!
  • От всеки стих блика твоята житейска равносметка. Цвета на стихотворението е лъкатушене „след годините на епохални грешки“ и раздвоение на душата ти.
    Последните два стиха са логичен завършек на житейската ти изповед.
    „Дните,след нощите умират бързо.
    А нощите са тайнство на забравата."
    Поздравления, Стойчо!
  • Много силен стих! Поздравления!
  • Красиво! Безусловно!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Приятели!
    Има моменти в живота на всеки, които не подлежат на оспорване.
    А може би, защото всяко време е безусловно.
  • Сентенциален финал:

    "Дните,след нощите умират бързо. 
    А нощите са тайнство на забравата.",

    който силно въздейства. Отличен стих. Поздравление, Стойчо!
  • На мен ми хареса това за недоказания смъртен случай.
    Поздрави, Стойчо.
  • Красота.
  • "Дните,след нощите умират бързо.
    А нощите са тайнство на забравата."

    И аз се хванах за финала! Хубав стих!
  • Нощите са тайнство безусловно.
    Поздрави! Успех!
  • "Нощите са тайнство на забравата", много ми хареса Стойчо! Стойностен стих!
Propuestas
: ??:??