Nov 29, 2022, 6:45 AM

Безусловно

  Poetry » Love
586 4 13

И така реших безусловно накрая:

чувствата си да оставя безутешни.

Каквото е било, едва ли ще узная, 

след годините на епохални грешки.

Това,че живях в нашата епоха, 

не е доказан още смъртен случай.

Нима от всяка следваща строфа,

душата ми тръгва с бистър ручей?

И все пак,нещо в нея тихо стърже...

Кому съм тръгнал да се обяснявам?

Дните,след нощите умират бързо. 

А нощите са тайнство на забравата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!
  • let it go... da ne заглушаваме бистрия ручей - знаеш, колкото ти е дадено да знаеш, има успокояващо въздействие стиха ти
  • Благодаря за коментарите и оценките, Пепи, Елка и Лидия!
  • От всеки стих блика твоята житейска равносметка. Цвета на стихотворението е лъкатушене „след годините на епохални грешки“ и раздвоение на душата ти.
    Последните два стиха са логичен завършек на житейската ти изповед.
    „Дните,след нощите умират бързо.
    А нощите са тайнство на забравата."
    Поздравления, Стойчо!
  • Много силен стих! Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...