9 oct 2004, 12:58

Безутешно

  Poesía
1.4K 0 2

Колко много любов разпилявахме

Колко думи ранени подминахме…

Колко живи копнежи заравяхме,

с колко  сродни души се разминахме…

 

Днес,  разлюбени, търсим виновници

да ни изкупят съдбовните грешки

и полудели от страх, безутешни,

строим за мечтите си гробници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Надеждата е нещо хвърковато...", обикновено не каца в безутешния момент..., но после те спасява. Поздрави и на теб!
  • Всичко е така, както казваш...
    Но не е безутешно...
    Има надежда...
    Поздрав...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...