горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
9.10.2004 г., 12:58 ч.

Безутешно 

  Поезия
1136 0 2

Колко много любов разпилявахме

Колко думи ранени подминахме…

Колко живи копнежи заравяхме,

с колко  сродни души се разминахме…

 

Днес,  разлюбени, търсим виновници

да ни изкупят съдбовните грешки

и полудели от страх, безутешни,

строим за мечтите си гробници.

© Нели Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Надеждата е нещо хвърковато...", обикновено не каца в безутешния момент..., но после те спасява. Поздрави и на теб!
  • Всичко е така, както казваш...
    Но не е безутешно...
    Има надежда...
    Поздрав...
Предложения
: ??:??