9 окт. 2004 г., 12:58

Безутешно

1.4K 0 2

Колко много любов разпилявахме

Колко думи ранени подминахме…

Колко живи копнежи заравяхме,

с колко  сродни души се разминахме…

 

Днес,  разлюбени, търсим виновници

да ни изкупят съдбовните грешки

и полудели от страх, безутешни,

строим за мечтите си гробници.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Надеждата е нещо хвърковато...", обикновено не каца в безутешния момент..., но после те спасява. Поздрави и на теб!
  • Всичко е така, както казваш...
    Но не е безутешно...
    Има надежда...
    Поздрав...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...