9 окт. 2004 г., 12:58

Безутешно 

  Поэзия
1133 0 2

Колко много любов разпилявахме

Колко думи ранени подминахме…

Колко живи копнежи заравяхме,

с колко  сродни души се разминахме…

 

Днес,  разлюбени, търсим виновници

да ни изкупят съдбовните грешки

и полудели от страх, безутешни,

строим за мечтите си гробници.

© Нели Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Надеждата е нещо хвърковато...", обикновено не каца в безутешния момент..., но после те спасява. Поздрави и на теб!
  • Всичко е така, както казваш...
    Но не е безутешно...
    Има надежда...
    Поздрав...
Предложения
: ??:??