10 feb 2007, 0:37

БЕЗВРЕМИЕ

  Poesía
649 0 3
Мълчат минутите и часовете,
клепачите затворени не спят.
Притихнали са даже ветровете
и птиците в небето не кръжат.

Другата страна - една илюзия,
дава повече от реалността.
Всеки влиза в ролята на чуждия,
променя лесно своята съдба.

Правилно сглобен пъзел от мечти,
фигури с единодушно мнение,
чертаят бягството от скучни дни,
само тук в тихото безвремие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четох някъде в нета,че според теорията на някакъв мислител,един от начините хората да достигнат фундаменталното щастие,е да успеят да разтеглят моментите в които се чувстват щастливи, да спрат времето и момента никога да не отмине.Това на практика е невъзможно,но за щастие има опций рецултатите от които са доста близки до желания резултат. Поздрави за готиния стих!
  • Чудесно казано и много точно Поздрави!
  • Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...