10 feb 2007, 0:37

БЕЗВРЕМИЕ

  Poesía
653 0 3
Мълчат минутите и часовете,
клепачите затворени не спят.
Притихнали са даже ветровете
и птиците в небето не кръжат.

Другата страна - една илюзия,
дава повече от реалността.
Всеки влиза в ролята на чуждия,
променя лесно своята съдба.

Правилно сглобен пъзел от мечти,
фигури с единодушно мнение,
чертаят бягството от скучни дни,
само тук в тихото безвремие...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четох някъде в нета,че според теорията на някакъв мислител,един от начините хората да достигнат фундаменталното щастие,е да успеят да разтеглят моментите в които се чувстват щастливи, да спрат времето и момента никога да не отмине.Това на практика е невъзможно,но за щастие има опций рецултатите от които са доста близки до желания резултат. Поздрави за готиния стих!
  • Чудесно казано и много точно Поздрави!
  • Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...