Feb 10, 2007, 12:37 AM

БЕЗВРЕМИЕ

Poetry

648 0 3

Мълчат минутите и часовете, клепачите затворени не спят. Притихнали са даже ветровете и птиците в небето не кръжат. Другата страна - една илюзия, дава повече от реалността. Всеки влиза в ролята на чуждия, променя лесно своята съдба. Правилно сглобен пъзел от мечти, фигури с единодушно мнение, чертаят бягството от скучни дни, само тук в тихото безвремие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

меланхолик (Йордан Серафимов)

Четох някъде в нета,че според теорията на някакъв мислител,един от начините хората да достигнат фундаменталното щастие,е да успеят да разтеглят моментите в които се чувстват щастливи, да спрат времето и момента никога да не отмине.Това на практика е невъзможно,но за щастие има опций рецултатите от които са доста близки до желания резултат. Поздрави за готиния стих!

2007-04-09T21:20:37+03:00
dolly (Доли)

Чудесно казано и много точно Поздрави!

2007-02-10T10:27:33+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!

2007-02-10T07:23:07+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0