7 abr 2009, 9:01

Безвремие

  Poesía
944 0 1

Безвремие

 

Ти знаеш ли колко безкрайно е времето

и колко голям е светът?

А бурята, стъпкала птици, дървета -

как тръгва без карта на път?

 

Не знаеш защо си отива зората

с изцапано, влажно лице.

И облакът сив, не знаеш, че плаче

с раздрано от болка сърце...

 

А помниш ли още тревите и мравките,

отдавна покрити с бетон?

Щурците, забравили своята песен,

изгубели ноти и тон?

 

Не знаеш, не помниш...

А аз още виждам безкрайни зелени поля,

на детството мое - потоците бистри

и топла, туптяща земя.

 

Аз зная, че нищо не ще се повтори.

Изгубени, птиците търсят лъчи.

Угаснали нейде умират светулки

с отворени слепи очи.

 

Аз помня и искам на теб да разкажа

как ражда се капка роса,

как слънцето босо танцува в тревата,

с несресана още коса...

 

Как с влюбени пръсти вятърът гали

и нежно създава живот.

И колко е чиста милувката бистра

на малкия горски поток.

 

И знаеш ли, времето някога спира

и малък е сякаш светът,

когато душата след птица полита,

не трябва ни карта, ни път.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...