Безвремие

Приятелю драги, къде си сега?

Още ли чуваш гласовете на Бога?

Още ли бродиш безпътен и сам,

без скалъпени истини, замрели стенания.

Вървиш, заминаваш по своя си път,

отдавна забравил къде е ключът.

Прегърнал омразата, вдигнал яка,

бръкнал в джобовете, с цигара в уста.

Ех, броднико ти, с прокъсан чувал,

протегнал ръка за нечий остатък.

Препъват се в тебе човешки съдби

и погледът празен не пита дори.

Безвремие, лутане, какво е това?

Очукана и в кръпки пристъпва едва,

загубила някога, някак си себе си,

една стара, уморена и болна вина.