Безвремие
701
0
0
Безвремие
Приятелю драги, къде си сега?
Още ли чуваш гласовете на Бога?
Още ли бродиш безпътен и сам,
без скалъпени истини, замрели стенания.
Вървиш, заминаваш по своя си път,
отдавна забравил къде е ключът.
Прегърнал омразата, вдигнал яка,
бръкнал в джобовете, с цигара в уста.
Ех, броднико ти, с прокъсан чувал,
протегнал ръка за нечий остатък.
Препъват се в тебе човешки съдби
и погледът празен не пита дори.
Безвремие, лутане, какво е това?
Очукана и в кръпки пристъпва едва,
загубила някога, някак си себе си,
една стара, уморена и болна вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Миланова Всички права запазени
