17 feb 2011, 20:21

Безвремие 

  Poesía » Filosófica
792 0 6

Мое грешно безвремие,

с  неизтрира вина…

Със прерязано стреме,

с наранени крила…

 

Отегчено от истини,

запленено в лъжи.

Със изстрадани писъци,

с насълзени очи…

 

Без присъда – отричано.

Като грозд – натежало

Без похвали – обичано.

Неоткрито и бяло…

 

Проглушило Вселената

с глас на дяволски грях.

Мое трудно безвремие,

кръст на смелост и страх…

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??