Безвремие
Мое грешно безвремие,
с неизтрира вина…
Със прерязано стреме,
с наранени крила…
Отегчено от истини,
запленено в лъжи.
Със изстрадани писъци,
с насълзени очи…
Без присъда – отричано.
Като грозд – натежало
Без похвали – обичано.
Неоткрито и бяло…
Проглушило Вселената
с глас на дяволски грях.
Мое трудно безвремие,
кръст на смелост и страх…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
