Feb 17, 2011, 8:21 PM

Безвремие 

  Poetry » Phylosophy
789 0 6

Мое грешно безвремие,

с  неизтрира вина…

Със прерязано стреме,

с наранени крила…

 

Отегчено от истини,

запленено в лъжи.

Със изстрадани писъци,

с насълзени очи…

 

Без присъда – отричано.

Като грозд – натежало

Без похвали – обичано.

Неоткрито и бяло…

 

Проглушило Вселената

с глас на дяволски грях.

Мое трудно безвремие,

кръст на смелост и страх…

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??